На заседанието на парламента са поканени президентът Георги Първанов, министър-председателят Сергей Станишев, членовете на Министерския съвет.

21.03.2008 г. 12:30 ч.

Основните положения в институционалната реформа, която се предвижда с Договора от Лисабон са взети от конституцията на ЕС. Договорът предвижда създаване на институциите президент на ЕС и външен министър. Документът ще влезе в сила през 2009 г., ако бъде ратифициран от парламентите на всички 27 страни-членове на ЕС. Българският парламент официално ратифицира споразумението.

На заседанието бяха поканени президентът на Република България Георги Първанов, министър-председателят Сергей Станишев, членовете на Министерския съвет, висшите магистрати, членовете на Конституционния съд, ръководители на държавни институции, представители на вероизповеданията в България, представители на местното самоуправление. Гости бяха и членове на дипломатическия корпус, ръководители на синдикати и главни редактори на медии.

Основните положения в институционалната реформа, която се предвижда с лисабонския договор са взети от конституцията на ЕС.

Тя бе одобрена от лидерите на съюза, но бе отхвърлена на референдуми от гражданите на Франция и Холандия през 2005 г. В голяма степен, текстовете на конституцията и настоящия договор са подобни. Най-голямата разлика е, че в договора не се предвижда общ химн и герб.

Новият европейски договор предвижда въвеждането на поста президент на ЕС, който ще се избира от лидерите на 27-те страни-членове за петгодишен период, концентриране на всички дипломатически функции в ръцете на върховен представител по външната политика, съкращаване на броя на европейските комисари и депутатите в Европейския парламент и въвеждане на нова система на гласуване в Съвета на ЕС.