15.08.2008 г. 12:14 ч.

На 15 август Българската православна църква отбелязва християнския празник Успение Богородично, известен още като Голяма Богородица. Това е денят на смъртта на Дева Мария и във всички църкви, манастири и параклиси се отслужва тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка – покровителка на майчинството. На този ден имен ден празнуват всички с името Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина.

Българите наричат празника Успение Богородично Голяма Богородица. Този ден честват преди всичко жените. Те замесват обреден хляб, наричан Богородична пита и го раздават заедно с плодове за здраве, но и за душите на умрелите. В някои райони се правят общоселски сборове – на различни оброчни места или край църкви и манастири, чийто патрон е Света Богородица.

Във всички краища на България Пресветата Дева се почита от жените като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Вярва се, че тя помага на бездетните да се сдобият с рожби. Ето защо на празника й всяка млада булка без деца полага дар пред иконата на Пресвета Дева Мария, за да измоли покровителството й. На много места българите отбелязват Успение Богородично като един от празниците, посветени на новата реколта – с голям курбан, общ за цялото село.

Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век.

Най-старото място, свързано с култа към Света Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.